9. Ако някой откажел да приеме елинските обичаи, трябвало да бъде убит. Едва тогава се видяло какво зло наистина ги е сполетяло.
10. Две жени били обвинени, че обрязали децата си. Затова провесили децата за гърдите им, прекарали ги пред народа из града и ги хвърлили от стената.
11. Други се събрали в близките пещери, за да празнуват тайно седмия ден. Но те били издадени на Филип и изгорени, защото от уважение към светостта на деня смятали за грях да се защитават.
12. Тук моля онези, които биха чели тази книга, да не падат духом от тези страдания, а да разберат, че наказанията водят нашия род не към гибел, а към поука.
13. Защото, ако на нечестивците не се дава много време, а скоро ги сполетява наказание, това е знак за голямо благодеяние.
14. Господ не чака нас така търпеливо, както другите народи, та да ги накаже, когато натрупат много грехове. С нас Той не постъпва така,
15. а ни наказва, преди да стигнем до крайност в греховете си.
16. Той никога не ни отнема милостта Си, а не изоставя Своя народ, като ни вразумява чрез страдания.
17. Впрочем нека си кажем това, за да се помни! А след краткото отклонение нека се върнем към разказа.
18. Сред видните книжници бил Елеазар, мъж вече в напреднала възраст, но с красиви черти на лицето. На него му разтваряли устата, за да го принудят да яде свинско месо.
19. Той предпочел славната смърт пред опозорен живот и доброволно се предал на мъченията,
20. като изплюл месото обратно, така както трябваше да постъпват решените да проявяват твърдост – да отказват да вкусят непозволени неща, макар и да обичат живота.