3. Настаналото зло било тежко и непоносимо за народа.
4. Езичниците изпълнили храма с безчинства и разпуснатост. Те гуляели с блудници и се отдавали на порочни удоволствия с тези жени в притворите на святото място и дори внасяли вътре неща, които не са позволени.
5. Така жертвеникът бил отрупан със скверности, които законът забранява да бъдат принасяни като жертва.
6. Не било възможно нито съботата да се спазва, нито празник на предците да се почита, дори и юдеин не можело да се наричаш.
7. Всеки месец на рождения ден на царя юдеите били унизително принуждавани да посещават идоложертвени гощавки, а на Дионисиевия празник трябвало да участват с венци от бръшлян в тържественото шествие в чест на Дионисий.
8. По предложение на Птолемей било взето решение и съседните елински градове да се отнасят по същия начин към юдеите и да ги принуждават да принасят идолски жертви.
9. Ако някой откажел да приеме елинските обичаи, трябвало да бъде убит. Едва тогава се видяло какво зло наистина ги е сполетяло.
10. Две жени били обвинени, че обрязали децата си. Затова провесили децата за гърдите им, прекарали ги пред народа из града и ги хвърлили от стената.
11. Други се събрали в близките пещери, за да празнуват тайно седмия ден. Но те били издадени на Филип и изгорени, защото от уважение към светостта на деня смятали за грях да се защитават.
12. Тук моля онези, които биха чели тази книга, да не падат духом от тези страдания, а да разберат, че наказанията водят нашия род не към гибел, а към поука.
13. Защото, ако на нечестивците не се дава много време, а скоро ги сполетява наказание, това е знак за голямо благодеяние.
14. Господ не чака нас така търпеливо, както другите народи, та да ги накаже, когато натрупат много грехове. С нас Той не постъпва така,
15. а ни наказва, преди да стигнем до крайност в греховете си.
16. Той никога не ни отнема милостта Си, а не изоставя Своя народ, като ни вразумява чрез страдания.
17. Впрочем нека си кажем това, за да се помни! А след краткото отклонение нека се върнем към разказа.