18. Сред видните книжници бил Елеазар, мъж вече в напреднала възраст, но с красиви черти на лицето. На него му разтваряли устата, за да го принудят да яде свинско месо.
19. Той предпочел славната смърт пред опозорен живот и доброволно се предал на мъченията,
20. като изплюл месото обратно, така както трябваше да постъпват решените да проявяват твърдост – да отказват да вкусят непозволени неща, макар и да обичат живота.
21. Хората, определени да извършат това противозаконно жертвоприношение, познавали отдавна този мъж. Те го повикали и насаме започнали да го убеждават да принесе в жертва месо, приготвено от самия него. Така той би могъл да го използва, като си дава вид, че яде месото, отредено за жертвоприношение от царя.
22. По този начин би избегнал смъртта и заради старото приятелство би се възползвал от тяхното човеколюбие.
23. Ала той, след като взел благородно решение, достойно за неговата възраст и почитта, отдавана му заради нея, за побелелите му коси, съхранили толкова добродетели, за благочестивото от детство възпитание, но най-вече за святия, от Бога даден Закон, отговорил: „Веднага нека ме предадат на смърт,
24. защото е недостойно за възрастта ни да проявяваме лицемерие. Иначе много от младите, като разберат, че деветдесетгодишният Елеазар е преминал към езичество,
25. и те, поради лицемерието ми за преброените дни живот, ще изпаднат в заблуда заради мене. А това ще донесе безчестие и позор за старините ми.
26. Но дори и да бих се избавил от наказанието, което сега хора ми налагат, аз никога няма да избегна десницата на Всемогъщия – нито жив, нито мъртъв.
27. Затова ще се разделя мъжествено с живота, за да се покажа достоен за преклонната си възраст
28. и да оставя добър пример на младите, охотно и доблестно да посрещат смъртта заради почитта към светите закони.“
29. След тези думи доброжелателството, проявено допреди малко от онези, които го водели, преминало в зложелателство, понеже ги сметнали за безумие.
30. Умирайки под ударите, той простенал и казал: „Господ, у Когото е съвършеното познание, вижда, че аз, макар да можех да избегна смъртта, понасям жестоките страдания от мъченията върху тялото си, ала душата ми ги търпи с радост заради благочестивия страх пред Него.“
31. Така свършил той живота си, като остави със своята смърт паметен пример за доблест и благородство не само за младите, но и за мнозина от народа.