14. Господ не чака нас така търпеливо, както другите народи, та да ги накаже, когато натрупат много грехове. С нас Той не постъпва така,
15. а ни наказва, преди да стигнем до крайност в греховете си.
16. Той никога не ни отнема милостта Си, а не изоставя Своя народ, като ни вразумява чрез страдания.
17. Впрочем нека си кажем това, за да се помни! А след краткото отклонение нека се върнем към разказа.
18. Сред видните книжници бил Елеазар, мъж вече в напреднала възраст, но с красиви черти на лицето. На него му разтваряли устата, за да го принудят да яде свинско месо.
19. Той предпочел славната смърт пред опозорен живот и доброволно се предал на мъченията,
20. като изплюл месото обратно, така както трябваше да постъпват решените да проявяват твърдост – да отказват да вкусят непозволени неща, макар и да обичат живота.
21. Хората, определени да извършат това противозаконно жертвоприношение, познавали отдавна този мъж. Те го повикали и насаме започнали да го убеждават да принесе в жертва месо, приготвено от самия него. Така той би могъл да го използва, като си дава вид, че яде месото, отредено за жертвоприношение от царя.
22. По този начин би избегнал смъртта и заради старото приятелство би се възползвал от тяхното човеколюбие.
23. Ала той, след като взел благородно решение, достойно за неговата възраст и почитта, отдавана му заради нея, за побелелите му коси, съхранили толкова добродетели, за благочестивото от детство възпитание, но най-вече за святия, от Бога даден Закон, отговорил: „Веднага нека ме предадат на смърт,
24. защото е недостойно за възрастта ни да проявяваме лицемерие. Иначе много от младите, като разберат, че деветдесетгодишният Елеазар е преминал към езичество,
25. и те, поради лицемерието ми за преброените дни живот, ще изпаднат в заблуда заради мене. А това ще донесе безчестие и позор за старините ми.
26. Но дори и да бих се избавил от наказанието, което сега хора ми налагат, аз никога няма да избегна десницата на Всемогъщия – нито жив, нито мъртъв.
27. Затова ще се разделя мъжествено с живота, за да се покажа достоен за преклонната си възраст