1. Не след дълго време царят изпратил един старец, атинянин, който да принуди юдеите да отстъпят от своите закони и да не живеят вече по Божиите закони.
2. Освен това трябвало да се оскверни йерусалимският храм, като се посвети на Зевс Олимпийски, а храмът в Гаризин – на Зевс, покровителя на гостоприемството, поради нрава на местните жители.
3. Настаналото зло било тежко и непоносимо за народа.
4. Езичниците изпълнили храма с безчинства и разпуснатост. Те гуляели с блудници и се отдавали на порочни удоволствия с тези жени в притворите на святото място и дори внасяли вътре неща, които не са позволени.
5. Така жертвеникът бил отрупан със скверности, които законът забранява да бъдат принасяни като жертва.
6. Не било възможно нито съботата да се спазва, нито празник на предците да се почита, дори и юдеин не можело да се наричаш.
7. Всеки месец на рождения ден на царя юдеите били унизително принуждавани да посещават идоложертвени гощавки, а на Дионисиевия празник трябвало да участват с венци от бръшлян в тържественото шествие в чест на Дионисий.
8. По предложение на Птолемей било взето решение и съседните елински градове да се отнасят по същия начин към юдеите и да ги принуждават да принасят идолски жертви.