7. Но след смъртта на Селевк, когато Антиох, наречен Епифан, поел царската власт, Язон, братът на Ония, решил да се домогне до длъжността първосвещеник.
8. При среща с царя той му обещал триста и шестдесет таланта сребро, а от някои други приходи – осемдесет таланта.
9. Освен това дал писмено уверение за още сто и петдесет таланта, ако бъде упълномощен сам да създаде училище за юноши с място за състезания, както и да впише жителите на Йерусалим като антиохийски граждани.
10. Царят дал съгласието си. Щом получил пълномощия, веднага се заел да въведе сред сънародниците си елинските нрави.
11. Той отменил предоставените от човеколюбие права, които юдеите бяха получили от царя чрез съдействието на Йоан, бащата на Евполем, участника в пратеничеството за приятелски съюз с римляните. Така Язон, нарушавайки установената от закона уредба, започнал да налага противни на този закон обичаи.
12. Съзнателно построил под самата крепост училище с място за състезания и привличал най-знатните юноши, като ги карал да стоят под езически покрив.
13. Така се появили влечението по елинизма и склонността към чужд начин на живот вследствие на неизмеримото безчестие на Язон, този нечестивец, а не първосвещеник.
14. Стигнало се дотам, че свещениците занемарили службата при жертвеника. За тях храмът не означавал нищо, нехаели за жертвите, а бързали да вземат участие в противните на Закона игри, щом бивал даден знак за хвърляне на диск.
15. За тях нямало никаква стойност онова, което техните предци почитали. За най-добро смятали елинските отличия.
16. Затова ги сполетяло тежко нещастие. Онези, на които подражавали в начина на живот и на които искали да приличат по всичко, станали техни врагове и мъчители.
17. Защото не е възможно безнаказано да вървиш против Божиите закони. Последвалите събития доказват това.
18. По времето, когато в Тир се провеждали игрите, устройвани на всеки пет години, там присъствал и царят.
19. Тогава нечестивият Язон изпратил зрители от Йерусалим с антиохийско гражданство да занесат триста драхми сребро за жертва на Херакъл. Но самите приносители помолили да не ги употребяват за жертва, понеже това не било прилично, а да ги заделят за други разходи.
20. И така, изпратените от негово име пари за жертва на Херакъл по желание на приносителите били използвани за направа на триери.