34. Затова Менелай се срещнал насаме с Андроник и го убедил да убие Ония. Андроник отишъл при Ония и го уверил в неговата безопасност с коварна клетва и подадена ръка. Въпреки подозрителността му той успял да го склони да излезе от убежището си и на място го убил, без срам пред закона.
35. От тази постъпка били потресени не само юдеите, но и много от останалите народи, и възнегодували срещу несправедливата гибел на този мъж.
36. И когато царят се завърнал от пределите на Киликия, юдеите в града, а също и негодуващите елини, изразили пред него възмущението си от противозаконното убийство на Ония.
37. Потресен до дъното на душата си и обзет от дълбока скръб, Антиох оплакал умрелия заради неговите добродетели и голямото му благочестие.
38. Пламнал от гняв, той заповядал незабавно да свалят от Андроник пурпурното наметало, да разкъсат дрехите му и да го разведат из целия град до същото място, където бил погубил злодейски Ония, за да погубят и него – убиеца. Така Господ му въздал заслужено наказание.
39. Междувременно Лизимах по волята на Менелай извършил в града много светотатства. Мълвата за това се разнесла и народът се вдигнал против Лизимах, понеже много златни съдове вече били откраднати.
40. След като разгневеният народ въстанал, Лизимах въоръжил около три хиляди души и започнал да действа с насилие, без да зачита закона. Начело поставил някой си Авран, чиито години били доста, но не по-малко било безумието му.
41. Щом видели, че Лизимах налита към тях, едни грабнали камъни, други – дебели колове, а някои събирали с шепи пръст от земята и хвърляли срещу хората на Лизимах, както заварели.
42. Така ранили мнозина от тях, други погубили и обърнали всичките в бягство. А онзи, който ограбил храма, убили при съкровищницата.
43. Заради тези събития започнало съдебно разследване срещу Менелай.
44. Когато царят пристигнал в Тир, трима мъже, изпратени от събранието на старейшините, му връчили жалба.
45. А Менелай, изпаднал в безизходица, обещал много пари на Птолемей, сина на Доримен, ако се застъпи за него пред царя.
46. Тогава Птолемей отвел царя към притвора, уж да си поотдъхне, и го склонил да промени първоначалното решение.
47. Така царят отхвърлил от Менелай, виновника за цялото зло, обвиненията, а онези нещастници, които дори и пред скити да бяха говорили, щяха да бъдат освободени като невинни, тях той осъдил на смърт.
48. Това несправедливо наказание било изпълнено незабавно, макар те да се застъпвали за града, народа и свещените съдове.
49. Дори и жителите на Тир възнегодували против това и на свои разноски им устроили достойно погребение.
50. Менелай обаче запазил длъжността си поради алчността на властниците. Неговата злост все повече нараствала и той се превърнал в жесток враг на съгражданите си.