1. А гореописаният Симон, предал храмовите съкровища и отечеството, разпространявал клевети против Ония, че уж той сам насърчавал Илиодор и бил виновник за злините.
2. Така той се осмелил да нарече благодетеля на града, покровителя на сънародниците си и ревнителя на законите заговорник срещу царската власт.
3. Враждата стигнала дотам, че чрез един от доверените на Симон хора били извършени убийства.
4. Тогава Ония съзрял голямата опасност от противоборството, още повече че Аполоний, военачалникът на Келе-Сирия и Финикия, с действията си подсилвал ненавистта у Симон.
5. Затова отишъл при царя, ала не като обвинител на съгражданите си, а с оглед на ползата както за всекиго поотделно, така и за целия народ.
6. Той осъзнавал, че без намесата на царя не е възможно мирно да се уредят нещата и Симон няма да спре с безумията си.
7. Но след смъртта на Селевк, когато Антиох, наречен Епифан, поел царската власт, Язон, братът на Ония, решил да се домогне до длъжността първосвещеник.