7. Макавей пък нито за миг не изгубил надеждата си, че Господ ще му се притече на помощ.
8. Той убеждавал хората си да не се плашат от настъплението на езичниците, а като си спомнят подкрепата, която преди бяха получили от небето, и сега да очакват победа, с която Всемогъщият ще ги дари.
9. Като им четял Закона и пророците и припомнял подвизите, извършени от тях, той ги правел по-смели.
10. За да повдигне духа им, изтъквал в призивите си вероломството на езичниците и клетвата, която те бяха нарушили.
11. Така въоръжил всеки от тях не толкова със здрави щитове и копия, колкото с добри думи на упование. Разказал им също и един твърде правдоподобен сън, който зарадвал всички.
12. А съновидението му било такова: явил му се Оний, предишният първосвещеник, мъж благороден, почтен в общуване, с кротък нрав, сладкодумен, усвоил от малък всички добродетели – него видял той да се моли с прострени ръце за целия юдейски народ.
13. Явил му се и друг мъж, беловлас и с величествена осанка, изпълнен с удивително и неотразимо достойнство.
14. И Оний изрекъл следните думи: „Този е Йеремия, Божи пророк, който обича своите братя и много се моли за народа и светия град.“
15. Тогава Йеремия протегнал десницата си и дал на Юда златен меч. Той му го дал с думите:
16. „Вземи този свят меч, дар от Бога! С него ще сломиш враговете.“
17. Тези прекрасни думи на Юда ги изпълнили с упование. Те ги правели безстрашни и укрепвали душите на младите. Затова решили да не се разполагат на лагер, а смело да се хвърлят в битката и с цялото си мъжество да решат нейния изход, защото градът, светините и храмът се намирали в опасност.
18. Те се страхували не толкова за жените и децата, за братята и роднините, а най-вече и преди всичко за светия храм.
19. Безпокойството сред онези, които били останали в града, също не било малко. Те се тревожели заради сблъсъка на бойното поле.
20. И така, всички очаквали изхода от битката. Неприятелите вече се били съединили и войската им напредвала в боен ред. Слоновете били разположени на подходящи места, а конницата – разпределена от двете страни.
21. Като видял приближаването на многобройните войски, разнообразието на тяхното въоръжение, свирепия вид на слоновете, Макавей вдигнал ръце към небето и призовал Господа, Който твори чудеса, защото знаел, че не с оръжие се постига победата. Той я дарява на онези, които смята, че са достойни за нея.
22. А ето какво казвал в своята молитва: „Ти, Владико, изпрати при юдейския цар Езекия Своя ангел и той порази сто осемдесет и пет хиляди от войската на Сенахирим.
23. Изпрати и сега, Господи на небесата, добрия ангел, за да ни предвожда и да всява страх и ужас.
24. Нека пред мощната Ти ръка треперят онези, които се нахвърлиха с хули върху Твоя свят народ.“ Това рече и млъкна.
25. Онези, които били с Никанор, напредвали с тръбен зов и бойни песни.
26. А хората на Юда влезли в битка срещу враговете с молитва на уста.
27. С ръце те се сражавали, а в сърцата си се молели на Бога. Повалили на земята не по-малко от тридесет и пет хиляди, а радостта от Божията помощ, която всички видели, била голяма.