6. Обладан от неимоверно високомерие, Никанор решил след победата над Юда и неговите хора да издигне паметник от плененото оръжие.
7. Макавей пък нито за миг не изгубил надеждата си, че Господ ще му се притече на помощ.
8. Той убеждавал хората си да не се плашат от настъплението на езичниците, а като си спомнят подкрепата, която преди бяха получили от небето, и сега да очакват победа, с която Всемогъщият ще ги дари.
9. Като им четял Закона и пророците и припомнял подвизите, извършени от тях, той ги правел по-смели.
10. За да повдигне духа им, изтъквал в призивите си вероломството на езичниците и клетвата, която те бяха нарушили.
11. Така въоръжил всеки от тях не толкова със здрави щитове и копия, колкото с добри думи на упование. Разказал им също и един твърде правдоподобен сън, който зарадвал всички.
12. А съновидението му било такова: явил му се Оний, предишният първосвещеник, мъж благороден, почтен в общуване, с кротък нрав, сладкодумен, усвоил от малък всички добродетели – него видял той да се моли с прострени ръце за целия юдейски народ.
13. Явил му се и друг мъж, беловлас и с величествена осанка, изпълнен с удивително и неотразимо достойнство.
14. И Оний изрекъл следните думи: „Този е Йеремия, Божи пророк, който обича своите братя и много се моли за народа и светия град.“
15. Тогава Йеремия протегнал десницата си и дал на Юда златен меч. Той му го дал с думите:
16. „Вземи този свят меч, дар от Бога! С него ще сломиш враговете.“
17. Тези прекрасни думи на Юда ги изпълнили с упование. Те ги правели безстрашни и укрепвали душите на младите. Затова решили да не се разполагат на лагер, а смело да се хвърлят в битката и с цялото си мъжество да решат нейния изход, защото градът, светините и храмът се намирали в опасност.
18. Те се страхували не толкова за жените и децата, за братята и роднините, а най-вече и преди всичко за светия храм.