30. А Юда, който винаги бил пръв телом и духом в битките за своите съграждани и се бил обрекъл от младини на сънародниците си, заповядал да отсекат главата на Никанор и ръката му от рамото и да ги отнесат в Йерусалим.
31. Щом пристигнал там, свикал своите сънародници и наредил на свещениците да застанат пред жертвениците. Пратил да повикат и онези, които се намирали в крепостта.
32. И като показал главата на злодея Никанор и ръката на този богохулник, която високомерно бил прострял към светия дом на Всемогъщия,
33. накарал да отрежат езика на нечестивия Никанор и на късчета да го хвърлят на птиците. Ръката му пък окачили пред храма като наказание за безумието му.
34. Тогава всички се обърнали към небето, за да прославят Господа, защото показал мощта Си, и викали: „Благословен да е Онзи, Който запази Своето място неосквернено!“
35. А главата на Никанор окачил на крепостната стена, така че отвред да се вижда ясният знак за помощта от Господа.
36. И след общо решение на всички постановили никога да не оставят този ден без празненство, а да го почитат тържествено на тринадесетия ден от дванадесетия месец, наречен по сирийски адар – ден преди Мардохеев ден.
37. Такива неща се случили с Никанор. И понеже оттогава градът е в ръцете на евреите, аз ще завърша тук своето повествование.
38. Ако съм го сторил добре и въздействащо, това беше и моето желание. Ако пък е с недостатъци и посредствено – направих, каквото беше по силите ми.