19. Безпокойството сред онези, които били останали в града, също не било малко. Те се тревожели заради сблъсъка на бойното поле.
20. И така, всички очаквали изхода от битката. Неприятелите вече се били съединили и войската им напредвала в боен ред. Слоновете били разположени на подходящи места, а конницата – разпределена от двете страни.
21. Като видял приближаването на многобройните войски, разнообразието на тяхното въоръжение, свирепия вид на слоновете, Макавей вдигнал ръце към небето и призовал Господа, Който твори чудеса, защото знаел, че не с оръжие се постига победата. Той я дарява на онези, които смята, че са достойни за нея.
22. А ето какво казвал в своята молитва: „Ти, Владико, изпрати при юдейския цар Езекия Своя ангел и той порази сто осемдесет и пет хиляди от войската на Сенахирим.
23. Изпрати и сега, Господи на небесата, добрия ангел, за да ни предвожда и да всява страх и ужас.
24. Нека пред мощната Ти ръка треперят онези, които се нахвърлиха с хули върху Твоя свят народ.“ Това рече и млъкна.
25. Онези, които били с Никанор, напредвали с тръбен зов и бойни песни.
26. А хората на Юда влезли в битка срещу враговете с молитва на уста.
27. С ръце те се сражавали, а в сърцата си се молели на Бога. Повалили на земята не по-малко от тридесет и пет хиляди, а радостта от Божията помощ, която всички видели, била голяма.
28. Когато битката свършила и те с ликуване си тръгнали, открили, че Никанор е паднал убит в цялото си въоръжение.
29. Тогава, сред викове и шум, те възхвалили Господа на езика на предците си.