15. Тогава Йеремия протегнал десницата си и дал на Юда златен меч. Той му го дал с думите:
16. „Вземи този свят меч, дар от Бога! С него ще сломиш враговете.“
17. Тези прекрасни думи на Юда ги изпълнили с упование. Те ги правели безстрашни и укрепвали душите на младите. Затова решили да не се разполагат на лагер, а смело да се хвърлят в битката и с цялото си мъжество да решат нейния изход, защото градът, светините и храмът се намирали в опасност.
18. Те се страхували не толкова за жените и децата, за братята и роднините, а най-вече и преди всичко за светия храм.
19. Безпокойството сред онези, които били останали в града, също не било малко. Те се тревожели заради сблъсъка на бойното поле.
20. И така, всички очаквали изхода от битката. Неприятелите вече се били съединили и войската им напредвала в боен ред. Слоновете били разположени на подходящи места, а конницата – разпределена от двете страни.
21. Като видял приближаването на многобройните войски, разнообразието на тяхното въоръжение, свирепия вид на слоновете, Макавей вдигнал ръце към небето и призовал Господа, Който твори чудеса, защото знаел, че не с оръжие се постига победата. Той я дарява на онези, които смята, че са достойни за нея.
22. А ето какво казвал в своята молитва: „Ти, Владико, изпрати при юдейския цар Езекия Своя ангел и той порази сто осемдесет и пет хиляди от войската на Сенахирим.