1. А Никанор, като научил, че хората на Юда се намират в околностите на Самария, решил, без да се излага на опасност, да ги нападне в съботен ден.
2. И когато юдеите, принудени да го съпровождат, го убеждавали: „Не ги погубвай така жестоко и безчовечно, въздай почит на деня, осветен от Всевиждащия“ –
3. този проклетник попитал: „А нима има Владика на небето, Който е заповядал да се празнува съботният ден?“
4. Тогава те отговорили: „Има жив Господ, Небесен Владика, Който е заповядал да се почита седмият ден!“
5. А той рекъл: „Аз пък съм земен господар, който заповядва да вземете оръжието и да изпълните задължението си към царя!“ Ала все пак той не успял да осъществи престъпните си намерения.
6. Обладан от неимоверно високомерие, Никанор решил след победата над Юда и неговите хора да издигне паметник от плененото оръжие.
7. Макавей пък нито за миг не изгубил надеждата си, че Господ ще му се притече на помощ.
8. Той убеждавал хората си да не се плашат от настъплението на езичниците, а като си спомнят подкрепата, която преди бяха получили от небето, и сега да очакват победа, с която Всемогъщият ще ги дари.
9. Като им четял Закона и пророците и припомнял подвизите, извършени от тях, той ги правел по-смели.
10. За да повдигне духа им, изтъквал в призивите си вероломството на езичниците и клетвата, която те бяха нарушили.
11. Така въоръжил всеки от тях не толкова със здрави щитове и копия, колкото с добри думи на упование. Разказал им също и един твърде правдоподобен сън, който зарадвал всички.