5. Но когато бил повикан от Деметрий пред съвета и запитан какви са настроенията сред юдеите и техните намерения, той не пропуснал благоприятния случай за безумния си замисъл и отговорил:
6. „Така наречените хасидеи сред юдеите, предвождани от Юда Макавей, подклаждат непрекъснато войни и подстрекават към бунтове, като не позволяват в царството ни да настъпи благоденствие.
7. Поради това аз бях лишен от почетната си длъжност по потекло – имам предвид първосвещенството – и сега дойдох тук,
8. първо, защото искрено подкрепям онова, което е от полза за царя, и второ, защото съм обезпокоен за своите сънародници. Безразсъдството на вече споменатите хора причинява не малко беди на целия наш народ.
9. А ти, царю, след като подробно се запознаеш с всичко това, погрижи се за страната и за угнетения ни народ, като проявиш известното си към всички благоразположение.
10. Докато съществува Юда, не може да има мир в царството ти.“
11. Едва изрекъл това, останалите приятели на царя, които изпитвали неприязън към Юда, разпалили още повече ненавистта на Деметрий.
12. Той веднага повикал Никанор, на когото бил поверил слоновете, определил го за военачалник в Юдея и го изпратил
13. със заповед да погуби Юда, да разпръсне съучастниците му, а пък Алким да назначи за първосвещеник на великия храм.
14. Тогава езичниците, избягали от Юдея заради Юда, започнали на тълпи да се присъединяват към Никанор и гледали на юдейските злощастия и неволи като на свое благоденствие.
15. А юдеите, като чули за похода на Никанор и за присъединилите се към него езичници, посипали главите си с пръст и отправяли горещи молби към Онзи, Който ги е определил за вечни времена за Свой народ и винаги е защитавал Своя дял сред народите.
16. По заповед на своя предводител те незабавно потеглили оттам и срещнали неприятелите при село Десау.
17. В това време Симон, братът на Юда, влязъл в битка с Никанор, но изненадан от внезапното нападение на противниците си, бил принуден временно да отстъпи.
18. Все пак Никанор, слушал колко храбри са хората на Юда и как сърцато се сражават за своето отечество, се побоял да реши нещата чрез кръвопролитие.
19. Затова той изпратил Посидоний, Теодот и Мататия да преговарят за мир.
20. След като дълго време обсъждали условията, предводителят съобщил за това пред войската. Всички проявили единодушие и одобрили споразумението.
21. Бил определен и ден за среща на четири очи на уговорено място. От всяка страна пристигнала по една колесница, за да им бъдат предоставени почетни места.