37. Междувременно известили на Никанор за някой си Разис, един от старейшините в Йерусалим, добронамерен към съгражданите си, уважаван навред, когото заради благоразположението му наричали баща на юдеите.
38. В предишните смутни времена той взел открито страната на юдейството. Заради юдейството бил готов да отдаде тялото и душата си.
39. В желанието си да покаже каква неприязън изпитва към юдеите Никанор изпратил повече от петстотин войници, за да го заловят.
40. Той смятал, че с неговото залавяне ще им причини тежък удар.
41. И когато войниците тръгнали да превземат кулата, но не успели да разбият входните врати, била дадена заповед да донесат огън и да ги запалят. Тогава Разис, пред опасността да бъде заловен, се пробол с меч.
42. Той предпочел доблестно да умре, отколкото да попадне в ръцете на злодеи и благородното му потекло да бъде недостойно опозорено.
43. Но от бързината ударът му излязъл несполучлив, а тълпата вече нахлувала през вратите. Тогава той се затичал без страх към стената и смело се хвърлил от нея върху множеството хора.
44. Ала те бързо се отдръпнали и той паднал върху празното пространство сред тях.
45. Все още дишайки, обзет от възбуда и облян в кръв, той се повдигнал въпреки тежките рани, затичал се през тълпата и застанал върху една отвесна скала.
46. Когато кръвта му вече съвсем изтичала, той изтръгнал вътрешностите си, сграбчил ги с двете си ръце и ги хвърлил в тълпата, като молел Господаря на живота и на душата някога пак да го дари с живот. Така Разис завършил живота си.