28. Никанор бил сломен от получената вест. Той изпитвал огорчение, че трябвало да престъпи договореностите с един човек, който в нищо не се е провинил.
29. Но тъй като не било възможно да се противопостави на царя, той изчаквал удобен случай, за да изпълни нареждането чрез хитрост.
30. Все пак Макавей доловил, че Никанор започва да се отнася към него по-сдържано, а обичайните им отношения охладнели. Тогава си помислил, че тази сдържаност не е на добро, и като събрал мнозина около себе си, се скрил от Никанор.
31. А онзи, като разбрал, че Юда ловко го е надхитрил, отишъл във великия и свят храм, тъкмо когато свещениците принасяли установените жертви, и заповядал да му предадат този човек.
32. И макар те да твърдели под клетва, че не знаят къде се намира онзи, когото търси,
33. Никанор протегнал десница към храма и се заклел така: „Ако не ми предадете Юда окован, ще сравня този Божий храм със земята, ще разруша жертвеника и ще въздигна тук славен храм на Дионисий.“
34. И като казал това, отишъл си. А свещениците, простирайки ръце към небето, призовали в молитва Онзи, Който през всички времена е закрилял нашия народ: