1. Три години по-късно до Юда и хората му достигнала вест, че Деметрий, синът на Селевк, доплувал до пристанището на Триполис със силна сухопътна войска и кораби.
2. И след като превзел страната, убил Антиох и неговия настойник Лизий.
3. По това време някой си Алким, който преди бил първосвещеник, ала през смутните времена доброволно се осквернил, добре съзнавал, че за него вече няма никакво спасение и достъп до свещения жертвеник.
4. Затова през сто петдесет и първата година отишъл при цар Деметрий и му поднесъл златен венец с палмова клонка, а освен това и маслинени клончета, каквито е прието да се принасят в храма. Друго нещо в този ден Алким не предприел.
5. Но когато бил повикан от Деметрий пред съвета и запитан какви са настроенията сред юдеите и техните намерения, той не пропуснал благоприятния случай за безумния си замисъл и отговорил:
6. „Така наречените хасидеи сред юдеите, предвождани от Юда Макавей, подклаждат непрекъснато войни и подстрекават към бунтове, като не позволяват в царството ни да настъпи благоденствие.
7. Поради това аз бях лишен от почетната си длъжност по потекло – имам предвид първосвещенството – и сега дойдох тук,
8. първо, защото искрено подкрепям онова, което е от полза за царя, и второ, защото съм обезпокоен за своите сънародници. Безразсъдството на вече споменатите хора причинява не малко беди на целия наш народ.
9. А ти, царю, след като подробно се запознаеш с всичко това, погрижи се за страната и за угнетения ни народ, като проявиш известното си към всички благоразположение.
10. Докато съществува Юда, не може да има мир в царството ти.“