9. Междувременно царят, обзет от жестокост, възнамерявал да причини на юдеите злини, по-големи от онези, които ги били сполетели при баща му.
10. Като узнал за това, Юда наредил на народа денем и нощем да призовава Господа, та да им помогне и сега, както и преди,
11. поради опасността да бъдат лишени от Закон, от отечество и от светия храм, и да не позволи народът да бъде поробен от скверни езичници, когато едва си е отдъхнал.
12. И всички заедно, със сълзи и пост, в продължение на три дена коленопреклонно се молели на милостивия Господ. Тогава Юда, след като ги насърчил, им заповядал да бъдат готови за битка.
13. А насаме със старейшините взел решение да излезе на бой, преди войската на царя да е нахлула в Юдея и да е превзела града, и така да реши нещата с Божията помощ.
14. Като оставил изхода на начинанието в ръцете на Създателя на света и призовал онези, които били с него, да се сражават храбро до смърт за законите, храма, града, отечеството и правата на гражданите, той разположил войската си около Модин.
15. И като дал за условен знак на хората си думите „Божия победа“, той се спуснал среднощ с отбрани заради силата си младежи върху царската шатра, убил около две хиляди войници, а също и слона, който вървял начело, заедно с неговия водач.
16. Накрая, като вселили сред войската страх и безредие, те се оттеглили благополучно.
17. Това станало преди изгрев слънце, заради закрилата, която получили от Господа.
18. А царят, изпитал вече храбростта на юдеите, се опитал чрез измама да завладее тези места.