22. А писмото на царя съдържаше следното: „Цар Антиох поздравява своя брат Лизий.
23. Откакто моят баща отиде при боговете, желанието ни е поданиците на царството необезпокоявани да се посветят на своите дела.
24. Но когато узнахме, че юдеите не са съгласни с въведените от баща ми елински обичаи, а предпочитат установения от тях начин на живот и молят позволение отново да съблюдават своите закони,
25. ние, водени от желанието и този народ да не бъде необезпокояван, постановяваме техният храм да бъде възстановен и те да живеят съгласно обичаите на предците си.
26. Затова добре ще сториш, ако изпратиш при тях пратеници, за да сключат мир. Така те, като разберат нашите намерения, ще ни имат доверие и ще вземат присърце собствените си дела.“
27. А писмото на царя до народа гласяло така: „Цар Антиох поздравява юдейските старейшини и останалите юдеи.
28. Радваме се, ако вие сте добре. Ние също сме здрави.
29. Менелай ни уведоми, че желаете да се завърнете по домовете и да се отдадете на работата си.
30. Затова се предоставят мир и сигурност на онези, които се завърнат до тридесетия ден на месец ксантик.
31. Юдеите могат да употребяват своята храна и да съблюдават своите закони, както и преди, и никой от тях по никакъв начин няма да бъде обезпокояван затова, че поради незнание е нарушил царските разпоредби.
32. Изпратих също и Менелай, за да разсее опасенията ви.