11. Като лъвове се нахвърлили те върху неприятелите, избили единадесет хиляди от тях и шестстотин конници, а останалите обърнали в бягство.
12. Повечето от тях били ранени и захвърляли оръжието си, за да се спасят. Самият Лизий също се спасил с позорно бягство.
13. Но понеже не бил човек, лишен от разум, като размислил върху сполетялото го поражение, осъзнал, че евреите са непобедими, понеже Всемогъщият Бог е техен съюзник. Затова изпратил хора
14. да ги уверят, че той приема всички законни искания и ще убеди царя да стане техен приятел.
15. Като сметнал, че това ще бъде от полза, Макавей се съгласил с всичко, което Лизий предложил. А царят одобрил всички искания на Макавей относно юдеите, представени на Лизий в писмен вид.
16. А писмото, написано от Лизий до юдеите, имало следното съдържание:„Лизий поздравява юдейския народ.
17. Вашите пратеници Йоан и Авесалом ми връчиха подписания от вас отговор и изискаха становище по изложените в него условия.
18. Аз препредадох каквото беше необходимо да се предостави на вниманието на царя, а той се съгласи с онова, което беше приемливо.
19. Затова, ако проявявате доброжелателство спрямо управлението, то аз и занапред ще се старая да съдействам за вашето благополучие.
20. Относно подробностите пък поръчах както на вашите, така и на моите пратеници да водят преговори с вас.
21. Бъдете здрави! Сто четиридесет и осма година, месец диоскоринтий, ден двадесет и четвърти.“
22. А писмото на царя съдържаше следното: „Цар Антиох поздравява своя брат Лизий.
23. Откакто моят баща отиде при боговете, желанието ни е поданиците на царството необезпокоявани да се посветят на своите дела.
24. Но когато узнахме, че юдеите не са съгласни с въведените от баща ми елински обичаи, а предпочитат установения от тях начин на живот и молят позволение отново да съблюдават своите закони,