21. А когато обяснили, че не са намерили огън, а някаква тинеста вода, той им заповядал да вземат от нея и да донесат. Щом всичко за жертвоприношението било приготвено, Неемия заповядал на свещениците да поръсят с тази вода дървата и сложеното върху тях.
22. Така и направили. И когато след време забуленото от облаци слънце грейнало, разпалил се такъв голям огън, че всички останали изумени.
23. Докато жертвата горяла, свещениците и всички други извършвали молитва – Йонатан подхващал, а останалите заедно с Неемия припявали.
24. А молитвата им била такава: „Господи, Господи Боже, Създателю на всичко, страшен и силен, справедлив и милостив, едничък Цар и благодетел,
25. едничка движеща сила на всичко, едничък праведен, всемогъщ и вечен, Който избавяш Израил от всяко зло, Който си избрал предците и си ги направил святи!
26. Приеми тази жертва заради целия Свой израилски народ, съхрани това Свое наследство и го направи свято!
27. Събери нас, разпръснатите, освободи онези, които робуват на езичници, погледни милостиво към унизените и презрените, за да узнаят езичниците, че Ти си наш Бог!
28. Накажи онези, които ни потискат и високомерно ни оскърбяват!
29. Засели Своя народ на Своето свято място, както е казал Мойсей!“
30. В това време свещениците пеели тържествени песни.
31. А когато жертвата била изгорена, Неемия заповядал да излеят останалата вода върху големи камъни.
32. Щом извършили това, лумнал пламък, но той изчезнал в светлината, която изгряла от жертвеника.
33. За това събитие се разчуло навред. На персийския цар също било известено, че на мястото, където преселените свещеници били скрили огъня, се появила вода, с която Неемия и хората му осветили жертвеника.
34. Тогава царят, след като проучил случая, оградил това място като свещено.
35. И царят раздавал много дарове от приходите, които получавал, на онези, към които проявявал благоволение.
36. Неемия и неговите хора нарекли тази вода Нефтар, което означава „очистване“. Повечето обаче я наричат Нефтай.