7. Баща ми Давид силно желаеше да построи дом на името на Господа, Бога на Израил.
8. Но Господ каза на баща ми Давид: „Ти имаш на сърце да построиш храм на името Ми и е хубаво, че имаш такова намерение.
9. Ти обаче няма да построиш храм, а родният ти син. Той ще построи храм на името Ми.“
10. И Господ изпълни словото Си, което беше изрекъл: аз наследих баща си Давид, седнах на престола на Израил, както беше казал Господ, и построих дом на името на Господа, Бога на Израил.
11. И там положих ковчега, в който е заветът на Господа, който Той сключи с израилтяните.“
12. След тези думи Соломон се изправи пред жертвеника на Господа пред множеството израилтяни и вдигна ръце.
13. Застана зад амвона на двора, който беше направил от мед, дълъг и широк пет лакътя и висок три лакътя, коленичи пред цялото събрало се множество и вдигна ръце към небето.
14. И каза: „Господи, Боже на Израил! Няма друг Бог като Тебе нито на небето, нито на земята. Ти пазиш завета и даряваш милост към Своите слуги, в чиито сърца си.
15. Ти изпълни за Своя избраник Давид, баща ми, каквото си му обещал. Ръцете Ти извършиха днес това, което бе изрекла устата Ти.
16. Сега, Господи, Боже на Израил, изпълни за Своя избраник Давид, баща ми, другото, което си му обещал: „Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако синовете ти вървят по правилния път и живеят по Моя закон, както ти си живял пред Мене.“
17. И така, нека сега, Господи, Боже на Израил, да се потвърди словото Ти, което си изрекъл на Своя служител Давид!
18. Но нима Бог наистина ще живее с хората на земята? Нали небесата и небесата на небесата не могат да Те поберат, колко по-малко би го сторил този дом, който построих!