3. се посъветва със знатните и военачалниците си дали да не засипят водните извори извън града. Те се съгласиха.
4. И се събраха много хора, засипаха всички извори и потока, течащ през долината, с мисълта: „Нека като дойдат асирийските царе, да не намерят достатъчно вода!“
5. Езекия укрепна, изгради отново цялата стена, където беше съборена, издигна кулите по-високи, построи отвън втора стена, укрепи Мило в Давидовия град и направи много копия и щитове.
6. Постави военачалници над народа, събра всички при себе си на площада при градските порти и ги насърчи с думите:
7. „Бъдете силни и храбри, не бойте се и не се страхувайте от асирийския цар и от многобройната му войска, защото на наша страна има повече, отколкото на негова.
8. С него са десници от плът, а с нас е Господ, нашият Бог, за да ни помага и да се сражава в битките ни.“ И народът се успокои от думите на Езекия, царя на юдеите.
9. Тогава асирийският цар Сенахерим, който все още държеше под обсада Лахис с цялата си войска, изпрати свои слуги в Йерусалим, за да съобщят на юдейския цар Езекия и на всички юдеи.
10. Ето посланието на Сенахерим, асирийския цар: „На какво се надявате? Как ще издържите обсадата на Йерусалим?
11. Не ви ли мами Езекия, за да ви предаде на смърт от глад и жажда, като ви казва: „Господ, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар“?
12. Нали този Езекия премахна оброчищата Му и жертвениците Му и заповяда на Юдея и Йерусалим: „Пред един жертвеник се покланяйте и на него кадете!“
13. Нима не знаете какво направихме аз и предците ми с всички народи по земята? Съумяха ли народите по земята да избавят страната си от моята ръка?
14. Кой от всички богове на онези народи, които предците ми изтребиха, е могъл да избави своя народ от ръката ми, за да може и вашият Бог да ви спаси от моята ръка?
15. Затова не се оставяйте Езекия да ви мами така и да ви увещава и не му вярвайте. След като никой бог на нито един народ или царство не е избавил народа си от моята ръка, нима вашият Бог ще направи това?“
16. И много още говореха слугите му против Господа Бога и против Езекия, Неговия раб.
17. Той написа и писмо, в което хулеше Господа, Бога на Израил, и говореше против Него, като твърдеше: „Както боговете на народите по земята не спасиха своите народи от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да спаси народа Си от моята ръка.“
18. Всичко това асирийците викаха на еврейски език към жителите на Йерусалим, които бяха по градските стени, за да ги уплашат и обезкуражат и така да превземат града.
19. Те говореха за Бога на Йерусалим, както за боговете на другите народи – дело на човешките ръце.
20. Цар Езекия и пророк Исая, Амоцовият син, отправиха молитва за помощ към небето.
21. И Господ изпрати ангел, който погуби всички храбри мъже, предводители и военачалници във войската на асирийския цар. Така той се върна посрамен в страната си. И когато влезе в светилището на своя бог, неговите синове го убиха с меч.
22. Така Господ избави Езекия и жителите на Йерусалим от ръката на асирийския цар и от всички врагове и им дари мир отвред.