6. А от Израил нае още сто хиляди храбри мъже за сто таланта сребро.
7. Тогава при него дойде един Божий човек и каза: „Царю, нека израилската войска да не тръгва с тебе, защото Господ не е с израилтяните, нито с някого от Ефремовите синове.
8. Но ако си решил да се сражаваш, храбро тръгни сам; иначе Бог ще те повали пред врага, защото Бог е Този, Който поваля или издига.“
9. Амасия попита Божия човек: „А какво ще стане със стоте таланта, които дадох на израилските войници?“ Божият човек отговори: „Господ може да ти даде много повече от това.“
10. Тогава Амасия отдели войниците, дошли при него от Ефремовата земя, и ги изпрати да се върнат у дома си. А те се ядосаха и се върнаха гневни по своите места.
11. Амасия смело поведе народа си и стигна до Солната долина, където изби десет хиляди от Сеировите потомци.
12. Други десет хиляди юдеите плениха живи, заведоха ги на върха на една скала и ги хвърлиха от нейния връх, така че всички загинаха.
13. В това време войниците, които Амасия отпрати, за да не участват във войната, нападнаха юдейските градове – от Самария до Веторон. Там избиха три хиляди души и заграбиха много плячка.
14. Когато Амасия се върна след поражението на идумейците, носеше със себе си боговете на Сеировите потомци и ги постави като свои богове, кланяше им се и им кадеше тамян.