13. В това време войниците, които Амасия отпрати, за да не участват във войната, нападнаха юдейските градове – от Самария до Веторон. Там избиха три хиляди души и заграбиха много плячка.
14. Когато Амасия се върна след поражението на идумейците, носеше със себе си боговете на Сеировите потомци и ги постави като свои богове, кланяше им се и им кадеше тамян.
15. Затова гневът на Господа пламна против Амасия и Той изпрати при него пророк, който го попита: „Защо се обърна към боговете на този народ, които не избавиха народа си от твоята ръка?“
16. Но докато той говореше, царят му каза: „Да не би да съм те избрал за съветник? Престани, за да не бъдеш убит!“ И пророкът престана, като каза: „Зная, че Господ е решил да те погуби, понеже ти стори това и не ме послуша.“
17. Тогава юдейският цар Амасия се посъветва и изпрати пратеници при израилския цар Йоас, сина на Йоахаз, Ииуевия син, за да му предадат: „Излез да се срещнем!“
18. А Йоас, царят на Израил, изпрати отговор до юдейския цар Амасия: „Ливанският трън пратил да кажат на ливанския кедър: „Дай дъщеря си за жена на сина ми.“ Но животно от ливанската гора минало и стъпкало този трън.