1. Когато се възцари, Амасия беше на двадесет и пет години и царуваше в Йерусалим двадесет и девет години. Майка му се казваше Йехоадан, от Йерусалим.
2. Той вършеше това, което беше праведно пред Господа, но не чистосърдечно.
3. Когато се утвърди царството му, той погуби слугите си, които бяха убили царя, неговия баща.
4. Но децата им не умъртви, понеже Господ заповядва в Мойсеевия Закон: „Да не бъдат убивани бащите заради децата и децата – заради бащите, а онзи, който бъде наказан със смърт, то да е поради собствения му грях.“
5. Тогава Амасия събра целия народ на Юдея и Вениаминовото племе и определи от тях хилядници и стотници според племената им. Отдели по-възрастните от двадесет години, които се оказаха триста хиляди боеспособни мъже, които можеха да воюват с копие и щит.
6. А от Израил нае още сто хиляди храбри мъже за сто таланта сребро.
7. Тогава при него дойде един Божий човек и каза: „Царю, нека израилската войска да не тръгва с тебе, защото Господ не е с израилтяните, нито с някого от Ефремовите синове.
8. Но ако си решил да се сражаваш, храбро тръгни сам; иначе Бог ще те повали пред врага, защото Бог е Този, Който поваля или издига.“
9. Амасия попита Божия човек: „А какво ще стане със стоте таланта, които дадох на израилските войници?“ Божият човек отговори: „Господ може да ти даде много повече от това.“
10. Тогава Амасия отдели войниците, дошли при него от Ефремовата земя, и ги изпрати да се върнат у дома си. А те се ядосаха и се върнаха гневни по своите места.
11. Амасия смело поведе народа си и стигна до Солната долина, където изби десет хиляди от Сеировите потомци.
12. Други десет хиляди юдеите плениха живи, заведоха ги на върха на една скала и ги хвърлиха от нейния връх, така че всички загинаха.
13. В това време войниците, които Амасия отпрати, за да не участват във войната, нападнаха юдейските градове – от Самария до Веторон. Там избиха три хиляди души и заграбиха много плячка.
14. Когато Амасия се върна след поражението на идумейците, носеше със себе си боговете на Сеировите потомци и ги постави като свои богове, кланяше им се и им кадеше тамян.
15. Затова гневът на Господа пламна против Амасия и Той изпрати при него пророк, който го попита: „Защо се обърна към боговете на този народ, които не избавиха народа си от твоята ръка?“
16. Но докато той говореше, царят му каза: „Да не би да съм те избрал за съветник? Престани, за да не бъдеш убит!“ И пророкът престана, като каза: „Зная, че Господ е решил да те погуби, понеже ти стори това и не ме послуша.“
17. Тогава юдейският цар Амасия се посъветва и изпрати пратеници при израилския цар Йоас, сина на Йоахаз, Ииуевия син, за да му предадат: „Излез да се срещнем!“
18. А Йоас, царят на Израил, изпрати отговор до юдейския цар Амасия: „Ливанският трън пратил да кажат на ливанския кедър: „Дай дъщеря си за жена на сина ми.“ Но животно от ливанската гора минало и стъпкало този трън.
19. Мислиш си: „Ето поразих Едом и съм доволен.“ По-добре сега си седи у дома. Защо да се захващаш с опасна работа? Ще погубиш и себе си, и Юдея!“