15. А Йодай доживя до дълбока старост и умря на сто и тридесет години.
16. Погребаха го в града на Давид при царете, понеже беше вършил добро за Израил и Бога, и за дома Му.
17. Но след смъртта на Йодай дойдоха юдейските водачи и се поклониха на царя. Оттогава царят започна да се вслушва в съветите им.
18. А те изоставиха дома на Господа, Бога на предците си, и започнаха да служат на статуите на Ашера и други идоли. Заради това тяхно престъпление Господният гняв се стовари върху Юдея и Йерусалим.
19. И макар Той да им пращаше пророци да ги обърнат към Господа и да ги изобличават, те не послушаха.
20. Тогава Божият дух обзе Захария, син на свещеника Йодай. Той застана на високо място пред народа и му заговори: „Така казва Бог: „Защо престъпвате Господните заповеди! Така няма да успеете! Както вие изоставихте Господа, така и Той ще ви изостави“.“
21. Но те направиха заговор против него и го убиха с камъни по заповед на царя в двора на Господния храм.
22. Защото цар Йоас не си спомни доброто, което му беше сторил Йодай, и уби сина му. Умирайки, Захария извика: „Нека Господ види и въздаде!“
23. В края на годината сирийската войска излезе против него, нахлу в Юдея и Йерусалим, изби всички първенци, а цялата плячка, която взеха от тях, изпратиха на царя в Дамаск.
24. Макар че сирийската войска, която дойде, бе малобройна, Господ предаде в ръцете им многобройното Юдейско войнство, което беше изоставило Господа, Бога на предците си. Така сирийците изпълниха присъдата над Йоас.