24. Когато юдеите стигнаха до мястото, откъдето се виждаше пустинята, и погледнаха към вражеските позиции, видяха навсякъде по земята трупове и никой не се беше спасил.
25. Тогава Йосафат и хората му отидоха да съберат плячката. Сред мъртвите те намериха огромно богатство, облекла и скъпоценни вещи. Плячката, която събраха, беше толкова много, че не можеха да я отнесат. Тя беше толкова много, че три дена я събираха.
26. А на четвъртия ден се събраха в долината Бераха и там благословиха Господа. Затова и тази долина се нарича и до днес Бераха – долина на благословението.
27. След това всички юдеи и жители на Йерусалим, начело с Йосафат, си тръгнаха радостни към Йерусалим, понеже Господ им даде възможност да тържествуват над враговете.
28. Те се върнаха в Йерусалим пред дома на Господа с псалтири, арфи и тръби.
29. И страх от Бога обзе всички царства по земята, като чуха, че Господ е воювал против враговете на Израил.
30. И така, царството на Йосафат се успокои, защото неговият Бог му даде спокойствие отвред.
31. Така Йосафат царуваше над Юдея. Когато се възцари, беше на тридесет и пет години, а царуването му в Йерусалим продължи двадесет и пет години. Майка му се казваше Азува, дъщеря на Салаил.
32. Той вървеше по пътя на баща си Аса и не се отклони от него, а вършеше това, което беше праведно пред Господа.
33. Само оброчищата не бяха премахнати, понеже народът още не беше обърнал сърцето си към Бога на своите предци.
34. А останалите дела на Йосафат отначало докрай са описани в записките на Ииуй, Ананиевия син, които са добавени към Книгата на израилските царе.
35. Но след това юдейският цар Йосафат се сдружи с Охозия, царя на Израил, който вършеше беззаконие.
36. Той се сдружи с него, за да построят кораби, които да плават до Тарсис. И построиха корабите в Ецион-Гавер.
37. Тогава Елиезер, Додавовият син от Мареша, изрече пророчество против Йосафат: „Понеже си се сдружил с Охозия, Господ ще съсипе твоето дело.“ И така, корабите се разбиха и не можаха да отплават към Тарсис.