1. След това моавците и амонците, а с тях и някои от маонците тръгнаха на война против Йосафат.
2. Тогава дойдоха хора и известиха на Йосафат: „Против тебе идва голямо множество от другата страна на Мъртво море, от Сирия, и вече са в Хацацон-Тамар, наричан още Ен-Геди.“
3. А Йосафат се уплаши, обърна се към Господа и обяви пост по цяла Юдея.
4. И юдеите се събраха, за да молят за помощ Господа; дойдоха да Го молят от всички юдейски градове.
5. Йосафат застана сред насъбралите се юдеи и йерусалимци в дома на Господа, пред двора,
6. и каза: „Господи, Боже на предците ни! Не си ли Ти Бог на небето? Не си ли Ти владетел на всички царства на народите? В Твоята ръка са силата и могъществото и никой не може да Ти се противи!
7. Нали Ти, Боже наш, изгони жителите на тази страна пред Своя народ Израил и я даде завинаги на потомците на Своя възлюбен Авраам!
8. И те се заселиха в нея и Ти построиха светилище в Свое име, и казаха:
9. „Ако ни сполети нещастие – меч, наводнение, мор или глад, ще застанем пред този дом и пред Тебе, защото тук се почита името Ти. И в нещастието си ще извикаме към Тебе и Ти ще ни чуеш и избавиш.“
10. И сега ето амонците, моавците и жителите на планината Сеир, през чиито земи Ти не позволи на израилтяните да преминат, когато идваха от египетската страна, и така те ги отминаха и не ги изтребиха,
11. ето как ни се отплащат, като идват да ни прогонят от Твоето владение, което си ни дал за наследство.
12. Боже наш! Нима няма да ги съдиш? Защото нямаме сила да противостоим на това голямо множество, което идва против нас, и ние не знаем какво да правим. Нашият взор е отправен към Тебе.“