3. с хиляда и двеста колесници и шестдесет хиляди конници, а египетската войска от ливийци, сукхити и етиопци нямаше брой.
4. И като превзе укрепените градове в Юдея, той стигна до Йерусалим.
5. Тогава пророк Самей дойде при Ровоам и при юдейските военачалници, които се бяха събрали в Йерусалим, за да се спасят от Сусаким, и им рече: „Така казва Господ: „Понеже вие Ме изоставихте, затова и Аз ви предавам в ръцете на Сусаким“.“
6. Военачалниците и царят се смириха и казаха: „Справедлив е Господ!“
7. И когато Господ видя, че те се смириха, каза на Самей: „Няма да ги погубя и скоро ще ги избавя. Моят гняв няма да се излее върху Йерусалим чрез Сусаким.
8. Но те ще му станат слуги, за да знаят какво е да служат на Мене и какво е да служат на земни царства.“
9. Египетският цар Сусаким нападна Йерусалим и отнесе съкровищата на Господния храм и съкровищата на царския дом. Отнесе всичко, дори и златните щитове, които Соломон беше направил.
10. Цар Ровоам нареди да направят вместо тях медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на стражата, която пазеше входа на царския дом.
11. Когато царят ходеше в храма на Господа, телохранителите носеха щитовете, а после ги връщаха обратно в помещението на стражата.
12. След като Ровоам се смири, Господ отвърна гнева Си от него, за да не го погуби напълно, защото в Юдея се случваха и добри неща.
13. Така Ровоам укрепи отново царската си власт в Йерусалим. Като се възцари, той беше на четиридесет и една години и царува седемнадесет години в Йерусалим – града, който Господ беше избрал измежду всички племена на Израил, за да пребъдва там името Му. Майката на царя се казваше Наама и беше амонка.
14. Ровоам вършеше зло, защото не търсеше Господа със сърцето си.