38. Имаше и свещеници, които извършваха свещенослужение, но не бяха намерени в списъка: потомци на Овия, потомци на Акос и потомци на Йодус, който беше женен за Авия, една от дъщерите на Верзелия, и взе неговото име.
39. След като родословното им дърво беше потърсено, но не беше намерено в племенния списък, те бяха отлъчени от свещенството.
40. Неемия и Атария им наредиха да не участват в свещенодействията, докато не се появи свещеник, облечен с Урим и Тумим.
41. А всички израилтяни от дванадесет години нагоре, без слугите и слугините, бяха четиридесет и две хиляди триста и шестдесет; техните слуги и слугини – седем хиляди триста тридесет и седем; певци и псалмопевци – двеста четиридесет и пет.
42. Камилите им бяха четиристотин тридесет и пет; конете – седем хиляди тридесет и шест; мулетата – двеста четиридесет и пет; магаретата – пет хиляди петстотин двадесет и пет.
43. Когато дойдоха при Божия храм в Йерусалим, някои от родовите водачи дадоха обет да въздигнат този дом на мястото му според силите си
44. и да внесат в храмовата съкровищница хиляда златни мини за градежа, пет хиляди сребърни мини и сто свещенически одежди.
45. Свещениците, левитите и някои израилтяни се заселиха в Йерусалим и околността, а певците, пазачите на вратите и останалият народ – в градовете на предците си.
46. А когато настана седмият месец и всички израилтяни бяха вече по своите места, събраха се заедно на открито при първите порти на изток.
47. Тогава Иисус, синът на Йоседек, и братята му свещеници, а също и Зоровавел, синът на Салатиил, и неговите братя се заеха да съградят жертвеник на Бога на Израил,
48. за да принесат върху него всеизгаряне, както е заповядано в книгата на Мойсей, Божия човек.
49. И макар други народи в страната да се обединиха против тях, макар всички по тези места да проявяваха враждебност към израилтяните и да им пречеха, те успяха да издигнат жертвеника на мястото му и започнаха да принасят всеизгаряния на Господ в определеното време – сутрин и вечер.
50. Те празнуваха празника Шатри, както повелява законът, с всекидневни жертви, както подобаваше,
51. а след това – с всекидневни приношения, съботни и новомесечни жертви, жертви за всичките свети празници.
52. И всички, които бяха дали обет пред Бога, започнаха от новолунието на седмия месец да принасят жертви на Бога, макар храмът да не беше още съграден.
53. Те даваха пари за каменоделци и дърводелци, за ядене и пиене, а също и коли на сидонци и тирци, за да превозват от Ливан кедрови дървета и да ги прехвърлят със салове в пристанището на Йопия съгласно заповедта, дадена им от Кир, персийския цар.
54. През втория месец на втората година, откакто бяха пристигнали на мястото на Божия храм в Йерусалим, Зоровавел, синът на Салатиил, и Иисус, синът на Йоседек, техните братя, свещеници, левити и всички, които се бяха върнали от плен в Йерусалим,
55. положиха основите на Божия храм в новолунието на втория месец от втората година след пристигането им в Йерусалим.
56. За съграждането на Божия храм бяха определени левити – от двадесет години нагоре. Надзорници станаха Иисус, неговите синове, брат му Кадмиил, синовете на Имадавун, потомците на Йода, син на Илиядун, заедно с техните синове и братя – всичките левити, които заедно надзираваха работите по Господния дом. Така строителите съградиха Божия храм.
57. Свещениците застанаха в своите одежди с музикалните си инструменти и тръби, а левитите, потомци на Асаф – с кимвали. Те възпяваха и прославяха Господа, както беше отредил Давид, царят на Израил,
58. и в песните си благодаряха на Господа, че Неговата благост и слава пребъдват за вечни времена над цял Израил.