1. „Йерусалиме! Снеми от себе си дрехата на плача и на своето злощастие и се облечи в сиянието на вечната Божия слава.
2. Положи върху себе си наметалото на Божията справедливост, сложи на главата си венец на слава от Вечния,
3. защото Бог ще покаже на всички по земята твоето великолепие.
4. За вечни времена ще бъдеш наречен от Бога „Мир на правдата и прослава на благочестието“.
5. Вдигни се, Йерусалиме, и застани там високо, погледни там на изток и виж децата си, събрани от изгрева до залеза на слънцето по повелята на Светия, радостни, че Бог си е спомнил за тях.
6. Пеша си тръгнаха от тебе, отведени от враговете, но Бог ще ги доведе при тебе в слава върху царски престол.
7. Защото Бог е наредил всяка висока планина и вечните хълмисти пясъци да се снишат, да се изпълнят долините, да се изравни земята и по нея Израил да върви твърдо в Божията слава,
8. а горите с всякакъв вид благовонни дървета ще правят сянка на Израил по Божия повеля.
9. Бог с радост ще предвожда Израил в сиянието на Своята слава, изпълнен с милосърдие и справедливост.“