Старият Завет

Новият Завет

Варух 2:19-28 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

19. В горещата молитва пред Тебе, Господи, Боже наш, ние не се уповаваме на праведните дела на нашите предци и на царете ни,

20. защото Ти изпрати върху нас Своята ярост и гняв, както беше известил чрез Своите слуги, пророците, които говореха:

21. „Така казва Господ: Превийте врат и служете на вавилонския цар, за да останете на земята, която дадох на предците ви.

22. Ако ли пък не послушате гласа на Господа да служите на вавилонския цар,

23. ще направя така, че в градовете на Юдея и около Йерусалим да изчезнат гласът на веселие и гласът на радост, гласът на младоженеца и гласът на невестата и цялата тази земя ще бъде безлюдна.“

24. Но ние не послушахме Твоя глас – да служим на вавилонския цар. И Ти изпълни думите Си, които беше изрекъл чрез Своите слуги – пророците, че костите на нашите царе и костите на нашите предци ще бъдат изнесени от гробниците им.

25. И ето след като починаха в страшни мъки от глад, война и пленничество, те са изхвърлени на дневния пек и на нощния студ.

26. Заради безчестието на хората на Израил и на хората на Юдея Ти остави дома, който носи Твоето име, опустошен, какъвто е и днес.“

27. Но Ти, Господи, Боже наш, прояви към нас цялото Си снизхождение и голямото Си милосърдие,

28. така, както Ти каза чрез Своя служител Мойсей в деня, в който му заповяда да напише Твоя закон пред израилтяните:

Прочетете пълната глава Варух 2