11. и свещениците не можеха да стоят да служат, понеже славата на Господа изпълни Господния храм.
12. Тогава Соломон каза: „Господ каза, че би обитавал в тъмен облак.
13. Аз Ти съградих храм за прекрасно жилище, Господи, място да пребиваваш за вечни времена.“
14. И царят се обърна с лице към народа и благослови цялото събрание, а цялото Израилево общество стоеше.
15. Тогава той каза: „Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който обеща с устата Си на моя баща Давид и изпълни с ръката Си обещаното! Той каза: