1. Тогава Соломон свика при себе си в Йерусалим Израилевите старейшини – всички първенци на племената и родоначалниците на израилтяните, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град – Сион.
2. И всички израилтяни се събраха при цар Соломон на празника Шатри през седмия месец, етаним.
3. Дойдоха всички Израилеви старейшини; и свещениците вдигнаха ковчега
4. и понесоха ковчега Господен и скинията с всичките свещени принадлежности, които бяха в скинията; всичко това носеха свещениците и левитите.
5. А цар Соломон и цялото събрано при него Израилево общество вървяха пред ковчега, принасяйки като жертви овце и волове, които поради множеството си не можеха да се изброят и пресметнат.
6. И свещениците внесоха ковчега на Господния завет на неговото място, в давира на храма, в Светая светих, под крилата на херувимите,
7. защото херувимите простираха крилата си над мястото за ковчега и върлините му.
8. А върлините се издаваха така, че краищата им се виждаха откъм светилището, което е пред давира, но не излизаха навън; те са там и до днес.
9. В ковчега нямаше нищо освен двете плочи, които Мойсей беше поставил там на Хорив, където Господ сключи завет с израилтяните след излизането им от египетската земя.
10. Когато свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни Господния храм
11. и свещениците не можеха да стоят да служат, понеже славата на Господа изпълни Господния храм.
12. Тогава Соломон каза: „Господ каза, че би обитавал в тъмен облак.
13. Аз Ти съградих храм за прекрасно жилище, Господи, място да пребиваваш за вечни времена.“
14. И царят се обърна с лице към народа и благослови цялото събрание, а цялото Израилево общество стоеше.
15. Тогава той каза: „Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който обеща с устата Си на моя баща Давид и изпълни с ръката Си обещаното! Той каза:
16. „От деня, когато изведох Своя народ Израил от Египет, Аз не избрах нито в едно Израилево племе град, за да бъде построен в него храм, така че Моето име да бъде там; но избрах Давид да бъде над Моя народ Израил.“