19. Така младите хора при областните управители излязоха от града, последвани от войската.
20. И всеки поразяваше противника си. Арамейците побягнаха и израилтяните започнаха да ги преследват, а арамейският цар Венадад се изплъзна на кон с конница.
21. Тогава израилският цар излезе и порази бягащите коне и колесници, и нанесе голямо поражение на арамейците.
22. След това пророкът се приближи при израилския цар и му каза: „Тръгни, бъди решителен и внимавай какво ще правиш, защото след като измине една година, арамейският цар ще тръгне отново против тебе.“
23. А на арамейския цар служителите казаха: „Техният Бог е Бог на планините; затова те надделяха над нас. Но ако се сражаваме в равнината, непременно ще ги надвием.
24. Затова ето какво да направиш: отстрани царете, всеки от мястото му, и вместо тях постави областни управители.
25. И събери си толкова войска, колкото падна, и коне, колкото имаше, и колесници, колкото имаше. Ще се сражаваме с тях в равнината и непременно ще ги надвием.“ Той ги послуша и постъпи така.
26. След като измина година, Венадад събра арамейците и отиде към Афек, за да се сражава с Израил.
27. Събрани бяха и израилтяните и като се снабдиха с продоволствие, потеглиха насреща им. Така израилците се разположиха на стан пред тях като две малки стада кози, а арамейците изпълниха земята.
28. Тогава Божият човек се приближи и каза на израилския цар: „Така казва Господ: „Понеже арамейците казват, че Господ е Бог на планините, а не Бог на долините, ще предам в ръката ти цялото това множество и ще разберете, че Аз съм Господ“.“
29. И те стояха на стан един срещу друг седем дена, а на седмия ден започна сражението. И израилтяните поразиха сто хиляди арамейски пехотинци в един ден.
30. Останалите избягаха в град Афек. Но там крепостната стена падна върху тези останали двадесет и седем хиляди души. А Венадад побягна в главната сграда и тичаше от една стая в друга.
31. Тогава неговите служители му казаха: „Ето слушали сме, че царете от Израилевия дом са милостиви. Нека препашем с вретище кръста си и да поставим върви на главите си, и да отидем при израилския цар. Може би той ще пощади твоя живот.“
32. И така, те се препасаха с вретище около кръста си и навиха върви на главите си, отидоха при израилския цар и казаха: „Твоят служител Венадад казва: „Пощади живота ми“.“ А той отговори: „Той жив ли е още? Той е мой брат.“