1. Тогава арамейският цар Венадад събра цялата си войска и освен коне и колесници с него имаше тридесет и двама царе. Той възлезе, обсади Самария и започна да воюва срещу нея.
2. И изпрати пратеници до израилския цар Ахав в града
3. да му кажат: „Така казва Венадад: „Твоето сребро и твоето злато са мои; и твоите жени, и твоите синове са мои“.“
4. израилският цар отвърна: „Да бъде, както каза, господарю мой, царю: аз и всичко мое сме твои.“
5. А пратениците се върнаха и съобщиха: „Венадад казва така: „Аз изпратих да ти кажат, че ще ми дадеш своето сребро и своето злато, и своите жени, и своите синове.
6. Действително утре по това време ще изпратя при тебе мои служители и те ще претърсят твоя дом, служителите при тебе и всичко, което е ценно в очите ти, за да го вземат лично и да го изнесат“.“
7. Тогава израилският цар повика всички старейшини на страната и каза: „Вижте и знайте, че той замисля зло. Когато изпращаше при мене за моите жени и за синовете ми, и за моето сребро, и за моето злато, аз не му отказах.“
8. А всички старейшини и целият народ казаха: „Не го слушай и не се съгласявай.“
9. Така той отговори на Венададовите пратеници: „Кажете на моя господар, царя: „Аз съм готов да направя всичко, за което ти изпрати първия път при твоя раб, но не мога да направя това, което сега искаш“.“ И пратениците тръгнаха и му занесоха отговора.
10. Тогава Венадад изпрати до него да кажат: „Нека боговете да ми сторят това и още повече, ако пепелта от Самария бъде достатъчна за по една шепа за всички хора, които вървят след мене.“
11. израилският цар отговори: „Кажете му: „Онзи, който се препасва, да не се хвали, както онзи, който се разпасва“.“