1. И когато наближи времето Давид да умре, той поръча на сина си Соломон:
2. „Както всички на този свят, си отивам, а ти бъди твърд и мъжествен.
3. Спазвай завета на Господа, своя Бог, следвайки Неговите пътища, като пазиш наредбите Му, заповедите Му, решенията и определенията Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да преуспееш във всичко, което правиш, и накъдето се обърнеш,
4. за да изпълни Господ обещанието Си, което бе дал за мене: „Ако синовете ти спазват пътя си пред Мене според истината от все сърце и от цялата си душа, на Израилевия престол няма да липсва мъж от тебе.“
5. Освен това ти знаеш какво ми стори Саруевият син Йоав и как постъпи с двамата военачалници на Израил – с Нировия син Авенир и с Йетеровия син Амесай, които уби. И в мирно време проля кръв като в сражение, като обагри с кръв, както в сражение, слабините си и сандалите на краката си.
6. Затова постъпи според мъдростта си, за да не отпуснеш неговата старост с мир в преизподнята.
7. Но прояви милост към синовете на галаадеца Верзелий, за да бъдат между онези, които се хранят на твоята трапеза, понеже те ми дойдоха на помощ, когато бягах от твоя брат Авесалом.
8. При тебе е вениаминецът Семей, син на Гера, от Бахурим, който ме проклинаше с тежки клетви, когато отивах към Маханаим. Но той излезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в Господа: „Няма да те убия с меч.“
9. Обаче не го смятай за невинен, защото си мъдър и знаеш какво трябва да му сториш, за да свалиш побелялата му глава окървавена в гроба.“
10. И така, Давид почина и беше погребан в Давидовия град при предците си.
11. А времето на царуването на Давид над Израил беше четиридесет години: седем години беше царувал в Хеврон и тридесет и три години беше царувал в Йерусалим.
12. Соломон седна на престола на своя баща Давид и царуването му беше крепко.
13. Тогава Адония, синът на Агита, отиде при майката на Соломон Вирсавия. А тя попита: „С мир ли идваш?“ Той отговори: „С мир.“
14. След това каза: „Имам нещо да ти кажа.“ Тя рече: „Говори!“
15. Тогава той каза: „Ти знаеш, че царството се падаше на мене и че целият Израил беше обърнал лицето си към мене да царувам, обаче царската власт беше отнета от мене и беше дадена на моя брат, защото това му беше определено от Господа.
16. А сега, моля те за едно, не ми отказвай.“ Тя му отвърна: „Говори.“
17. И той каза: „Моля те, кажи на цар Соломон, понеже той няма да ти откаже, да ми даде сунамитката Ависага за жена.“
18. А Вирсавия отговори: „Добре. Аз ще говоря с царя за тебе.“
19. И така, Вирсавия влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана пред нея, поклони ѝ се и седна на своя престол. Имаше и престол, поставен за майката на царя, и тя седна отдясно на Соломон.
20. Тогава тя каза: „Имам една малка молба към тебе. Не ми отказвай.“ А царят ѝ отговори: „Поискай, майко, и няма да ти откажа.“