36. По времето, когато се принасяше вечерната жертва, пророк Илия се приближи и каза: „Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев! Нека познаят днес, че Ти си Бог в Израил и че аз съм Твой служител, и че аз направих всички тези неща според Твоето слово.
37. Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека този народ разбере, че Ти, Господи, си истинският Бог, и Ти ще обърнеш сърцата им.“
38. Тогава огън от Господа падна и изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и погълна водата, която беше в окопа.
39. Когато целият народ видя това, падна по лицето си и каза: „Господ, Той е Бог! Господ, Той е Бог!“
40. Тогава Илия им отвърна: „Хванете Вааловите пророци. Нито един от тях да не се спаси!“ Хванаха ги и Илия ги отведе при потока Кисон и там ги изкла.
41. И Илия каза на Ахав: „Изкачи се, яж и пий, защото се чува шум от бурен дъжд.“
42. Така Ахав отиде да яде и да пие, докато Илия се изкачи на върха на Кармил. Той се наведе до земята и постави лицето си между своите колена.
43. Тогава каза на слугата си: „Изкачи се, погледни към морето.“ И той се изкачи по-нагоре и каза: „Няма нищо.“ И така Илия каза седем пъти: „Иди пак!“
44. На седмия път слугата каза: „Ето от морето се издига малък облак като човешка длан.“ Тогава пророкът каза: „Иди и кажи на Ахав: „Впрегни колесницата си и слез, за да не ти попречи дъждът“.“
45. А междувременно небето се помрачи от облаци и вятър и се изливаше силен дъжд. Ахав се качи на колесницата и тръгна за Йезреел.
46. И силата на Господ беше с Илия. Той препаса кръста си и тичаше пред Ахав до Йезреел.