9. като ги попита: „Как ще ме посъветвате да отговорим на този народ, който ми говори и каза: „Облекчи игото, което твоят баща ни наложи?“
10. Младежите, пораснали заедно с него, му отговориха: „Така да речеш на този народ, който ти говори: „Твоят баща ни направи тежко иго, а ти ни го облекчи!“ Така му кажи: „Кутрето ми е по-дебело от бедрата на баща ми.
11. И така, ако баща ми ви е налагал тежко иго, аз ще увелича вашето иго; ако моят баща ви е наказвал с камшици, аз ще ви наказвам с бичове“.“
12. На третия ден Йеровоам и целият народ дойдоха при Ровоам, както царят беше заповядал, като им каза: „Елате при мене на третия ден.“
13. Царят отговори на народа сурово и пренебрегна съвета, който му бяха дали старейшините.
14. И според съвета на младежите им каза: „Моят баща ви наложи тежко иго, аз пък ще увелича вашето иго; баща ми ви наказваше с бичове, аз пък ще ви наказвам със скорпиони.“
15. Царят не послуша народа, защото така беше отсъдено от Господа, за да се изпълни словото Му, което Господ отправи чрез силомеца Ахия към Наватовия син Йеровоам.
16. Когато всички израилтяни разбраха, че царят не ги послуша, народът отвърна на царя: „Какво общо имаме с Давид? За нас няма дял при Йесеевия син! В шатрите си, Израилю! Сега гледай, Давиде, своя дом!“ И израилтяните се разотидоха по своите домове.
17. Така Ровоам царуваше само над израилтяните, които живееха в градовете на Юдея.
18. Тогава цар Ровоам изпрати при израилтяните Адорам, надзорника за повинността. Но всички израилтяни започнаха да хвърлят камъни по него и той умря, а цар Ровоам бързо се качи на колесницата и избяга в Йерусалим.
19. Така Израил се обърна против Давидовия дом, както е и до днес.
20. А когато цял Израил чу, че Йеровоам се е върнал, изпратиха и го повикаха в събранието, и го обявиха за цар над цял Израил. С Давидовия дом не остана никой освен племето на Юда.
21. След като Ровоам пристигна в Йерусалим, събра всички юдеи и Вениаминовото племе – сто и осемдесет хиляди отбрани воини – да воюват с Израилевия дом, за да възвърнат царството на Ровоам, Соломоновия син.
22. Но беше отправено следното Божие слово към Шемайя, Божия човек:
23. „Кажи на Соломоновия син Ровоам, юдейския цар, и на целия дом на Юда и Вениамин, и на останалия народ:
24. „Така казва Господ: „Не излизайте и не воювайте срещу вашите братя, израилтяните; върнете се всеки в своя дом, защото това беше допуснато от Мене“.“ И те послушаха думите на Господа и се върнаха назад според Неговото слово.
25. А Йеровоам укрепи Сихем в Ефремовата планина и се засели в него. След това излезе оттам и застрои Фануил.
26. Йеровоам си мислеше: „Царството може пак да се върне към Давидовия дом,