22. Но беше отправено следното Божие слово към Шемайя, Божия човек:
23. „Кажи на Соломоновия син Ровоам, юдейския цар, и на целия дом на Юда и Вениамин, и на останалия народ:
24. „Така казва Господ: „Не излизайте и не воювайте срещу вашите братя, израилтяните; върнете се всеки в своя дом, защото това беше допуснато от Мене“.“ И те послушаха думите на Господа и се върнаха назад според Неговото слово.
25. А Йеровоам укрепи Сихем в Ефремовата планина и се засели в него. След това излезе оттам и застрои Фануил.
26. Йеровоам си мислеше: „Царството може пак да се върне към Давидовия дом,
27. защото, ако този народ отива в Йерусалим да принася жертви в Господния храм, сърцето на този народ ще се обърне към своя господар, Ровоам, юдейския цар, и ще ме убият, и ще се върнат при юдейския цар Ровоам.“
28. И като се посъветва, цар Йеровоам направи два златни телеца и каза: „Вие ходихте в Йерусалим достатъчно дълго. Ето твоя бог, Израилю, който те изведе от египетската земя.“
29. И единия постави във Ветил, а другия – в Дан.