12. Царят прие, че те казват истината, и се съгласи да им предостави пълномощие безпрепятствено да изтребят навред в царството му онези, които са престъпили Божия закон, при това без неговото изрично позволение и царски надзор.
13. Тогава, като изразиха благодарността си към него по подобаващ начин, свещениците и цялото множество нададоха възглас „Алилуя!“ и радостни си тръгнаха.
14. И те наказваха и убиваха за назидание всеки срещнат по пътя свой сънародник, който се беше осквернил.
15. В онзи ден избиха повече от триста мъже и тържествуваха тогава от радост, защото погубваха нечестивци.
16. А те самите, изпитали докрай радостта от спасението останаха верни на Бога до смърт. Потеглиха от града, увенчани с всякакви благоуханни цветя, сред веселие и възгласи, като пееха сладкогласни песни за възхвала и благодаряха на Бога на предците си, вечния Спасител на Израил.
17. Щом пристигнаха в Птолемаида, наричана „Родофор“ поради благоприятната почва за отглеждане на рози, където по взаимна уговорка корабите ги изчакаха седем дена,
18. те устроиха тук пиршество заради спасението си, понеже царят щедро ги бе снабдил с всичко необходимо за всеки, докато стигне до дома си.