26. Кой подложи на толкова незаслужен терор тези, които от древни времена са превъзхождали във всичко останалите народи с предаността си към нас и неведнъж са се излагали на най-страшни опасности, които могат да сполетят хората.
27. Развържете, развържете тези несправедливи вериги! Пуснете ги с мир по домовете им, като измолите прошка за стореното преди!
28. Освободете синовете на Небесния Вседържител, Живия Бог, Който от времената на предците ни досега непрестанно е дарявал с благоденствие и слава царството ни!“
29. Това каза царят, а незабавно освободените юдеи, които едва избягнаха смъртта, прославяха своя свят Спасител – Бога.
30. След това царят се върна в града, повика управителя, който отговаряше за приходите, и му заповяда в продължение на седем дена да предоставя на юдеите вино и каквото още е необходимо за едно угощение. Той сметна за достойно там, където очакваха гибелта си, на същото място да отпразнуват с много радост своето спасение.
31. Тогава тези, които преди бяха изложени на поругание и достигнаха до ада, дори вече слизаха към него, вместо мъчителната и злощастна смърт устроиха гощавка за спасението си. Обзети от радост, те избраха за трапеза мястото, което им бе отредено за гибел и гроб.
32. И вече не пееха изпълнените със скръб жалостни песни, а подеха песента на предците във възхвала на своя Бог – Спасител и Чудотворец. Изоставиха всяка тъга и ридание и направиха хор, за да изразят радостта си от мирния живот.
33. По този случай царят също устрои голямо пиршество, като непрестанно отправяше възвишена възхвала към небето заради така неочакваното си спасение.