7. отправяха, облени в сълзи, непрестанно молитвен зов към Всемогъщия Господ, Който владее над всяка власт, към своя милостив Бог и Отец и Го призоваваха
8. да отблъсне от тях нечестивия помисъл и със Своето славно явяване да ги спаси от отредената им участ.
9. Тяхната неспирна молитва възлезе на небето.
10. Ермон пък напои освирепелите слонове, като им даде обилно вино и тамян, а на сутринта се яви в двореца, за да съобщи това на царя.
11. Но Бог бе изпратил на царя здрав сън – този хубав дар, пращан от него денем и нощем на всички, на които Той иска.
12. Така, по Божия воля потънал в сладък и дълбок сън, той забрави за нечестивите си помисли и се оказа напълно заблуден в неотменимостта на своите решения.
13. А юдеите, като се избавиха от отредения им гибелен час, възхваляваха Светия си Бог и отново отправяха молитви към Милостивия да покаже на надменните езичници силата на всемогъщата Си десница.
14. Около девет и половина часа служителят, на когото бе възложено да кани, като видя, че поканените вече се бяха събрали, влезе при царя да го буди.
15. След като едва успя да го събуди, той го осведоми, че времето за пиршеството вече изтича.
16. Царят изслуша думите му, отиде на пиршеството и нареди поканените там да седнат около него.
17. Като сториха това, той ги прикани да се насладят на угощението и да се отдадат на развлечения, тъй като участието в такова пиршество е голяма почит.
18. По време на дългия разговор царят изпрати да повикат Ермон и със строг и заканителен глас го попита по каква причина са оставили юдеите да преживеят този ден.
19. Той отговори, че още нощес изпълнил, каквото му било поръчано, а приятелите потвърдиха това.