Старият Завет

Новият Завет

Трето Макавеи 5:25-36 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

25. А юдеите, в последните мигове на живота си, облени в сълзи и с жалостни вопли отправяха молитва с прострени към небето ръце и призоваваха великия Бог отново да им се притече бързо на помощ.

26. Слънцето все още не беше разпръснало лъчите си и царят още приемаше своите приятели, когато пред него застана Ермон. Той го покани да излезе и му извести, че е готово всичко, за да бъде изпълнено царското желание.

27. Царят го изслуша, но това необичайно излизане предизвика у него недоумение, понеже всичко беше забравил. Затова и попита каква е тази работа, която той така старателно му е свършил.

28. Всъщност това беше дело на властващия над всичко Бог, Който обрече на забрава всичките му предишни помисли.

29. Тогава Ермон и всичките му приятели се обърнаха към него: „Царю, животните и войската са подготвени съгласно твоята изрична заповед.“

30. Ала тези думи го изпълниха със силен гняв, защото всичките му помисли срещу юдеите бяха разсеяни от Божия промисъл и той с блеснали очи отправи заплаха:

31. „Ако имаше родители или деца, щяха да послужат за обилна храна на тези диви зверове вместо невинните юдеи, които съхраниха към мене и предците ми неизменно своята твърда вярност.

32. И ако не беше моята привързаност към тебе заради това, че заедно отраснахме и заради твоите заслуги, ти щеше да бъдеш погубен вместо тях.“

33. Така върху Ермон се стовари неочаквана и страшна заплаха; погледът му стана мрачен и лицето му посърна.

34. Приятелите на царя един по един незабелязано се разотидоха, а насъбралите се отпратиха всеки по своята си работа.

35. Щом юдеите чуха за случилото се с царя, възхвалиха Господа, Царя на царете, че отново се яви, за да им се притече на помощ.

36. Но царят по навик отново устрои пиршество и прикани към веселие.

Прочетете пълната глава Трето Макавеи 5