21. Щом царят рече това, присъстващите с радост и задоволство изказаха своето одобрение и всеки се отправи към дома си.
22. Но тази нощ те прекараха не в сън, а в измисляне на всевъзможни позорни наказания за юдеите, които смятаха за злосторници.
23. На зазоряване, когато едва бяха пропели петли, Ермон беше подготвил животните и ги изведе в широкия двор.
24. Т ълпи народ от града, събрали се за ужасяващото зрелище, с нетърпение очакваха утрото.
25. А юдеите, в последните мигове на живота си, облени в сълзи и с жалостни вопли отправяха молитва с прострени към небето ръце и призоваваха великия Бог отново да им се притече бързо на помощ.
26. Слънцето все още не беше разпръснало лъчите си и царят още приемаше своите приятели, когато пред него застана Ермон. Той го покани да излезе и му извести, че е готово всичко, за да бъде изпълнено царското желание.
27. Царят го изслуша, но това необичайно излизане предизвика у него недоумение, понеже всичко беше забравил. Затова и попита каква е тази работа, която той така старателно му е свършил.
28. Всъщност това беше дело на властващия над всичко Бог, Който обрече на забрава всичките му предишни помисли.
29. Тогава Ермон и всичките му приятели се обърнаха към него: „Царю, животните и войската са подготвени съгласно твоята изрична заповед.“
30. Ала тези думи го изпълниха със силен гняв, защото всичките му помисли срещу юдеите бяха разсеяни от Божия промисъл и той с блеснали очи отправи заплаха:
31. „Ако имаше родители или деца, щяха да послужат за обилна храна на тези диви зверове вместо невинните юдеи, които съхраниха към мене и предците ми неизменно своята твърда вярност.
32. И ако не беше моята привързаност към тебе заради това, че заедно отраснахме и заради твоите заслуги, ти щеше да бъдеш погубен вместо тях.“
33. Така върху Ермон се стовари неочаквана и страшна заплаха; погледът му стана мрачен и лицето му посърна.