37. Той ми отговори: „Ти каза нещо справедливо и както рече, така и ще стане.
38. Защото наистина Аз не мисля за делата на онези, които са съгрешили преди смъртта, преди съда, преди гибелта,
39. а се радвам за подвизите на праведните, за това, как те са странствали, как са се спасявали и са се трудили да заслужат награда.
40. Както Аз казах, така е.
41. Както земеделецът сее по земята много семена и сади много растения, но не всичко посято оцелява след време и не всичко посадено хваща корен, така и не всички онези, които са посети в това време, ще се спасят.“
42. Аз отвърнах: „Ако съм придобил благодат, ще говоря.
43. Както семето на земеделеца загива, ако не поникне, след като не получи навреме Твоя дъжд, или пък се развали от много дъжд,
44. така е и с човека, създаден от Твоите ръце: Ти се наричаш негов първообраз, защото си подобен на него, за когото си създал всичко и когото Ти уподоби на семето на земеделеца.
45. Не се гневи на нас, но пощади Своя народ и помилвай Своето наследство, защото Ти си милосърден към създанието Си.“
46. Той ми отговори с думите: „Сегашното е за сегашните и бъдещото – за бъдещите.
47. Много не ти достига, за да можеш да обикнеш Моето създание повече от Мене, макар и често да съм се доближавал до тебе самия и никога до неправедните.