3. мнозина са сътворените, но малцина ще се спасят.“
4. Тогава изрекох следното: „Душо моя, проумей смисъла и приеми мъдростта,
5. защото ти обеща да слушаш и пожела да пророкуваш, а ти е дадено време само да живееш.
6. О, Господи, нима няма да позволиш на Своя служител да се помолим пред Тебе да се даде на сърцето ни семе и на разума ни – усъвършенстване, за да произлезе плод, от който би могъл да живее всеки покварен, който ще носи името „човек“?
7. Ти си единствен, а ние сме единственото творение на Твоите ръце, както Ти каза.
8. И как, прочее, сега в майчината утроба се образува тялото и Ти създаваш частите му? Как Твоето творение се запазва в огъня и във водата и как пак Твоето създание търпи девет месеца в себе си Твоята твар, сътворена в него?
9. И пазещото, и онова, което се пази, и едното, и другото се запазват, и майчината утроба своевременно връща запазеното, което е израсло в нея.
10. Ти си заповядал от самите части, тоест от гърдите, да се дава мляко – плод от гръдни зърна,
11. за да се храни създаденото до някое време, а след това ще го предадеш на Твоето милосърдие.
12. Ти си го възпитал със Своята правда, научил си го на Своя Закон, обхванал си го със Своя разум
13. и ще го умъртвиш като Свое творение, и пак ще го съживиш като Свое дело.
14. Ако Ти погубиш създаденото с такава грижа, то по Твоя заповед е лесно да се нареди и да се запази онова, което е било създадено.