28. не мисли за онези, които постъпваха лицемерно спрямо Тебе, а си спомни за тези, които, по Твоя воля, разбраха що е страх;
29. не погубвай онези, които живяха като добитък, а погледни тези, които блестящо изучаваха Твоя Закон;
30. не се гневи на онези, които са смятани за по-лоши от зверове, но възлюби тези, които винаги се надяват на Твоето правосъдие и слава.
31. Защото ние и бащите ни страдаме от такива болести, а Ти ще се наречеш милосърден заради нас, грешните.
32. Ако поискаш да ни помилваш, ще се наречеш милосърден, защото ние нямаме праведни дела.
33. А праведните, извършили много дела, ще получат награда според своите дела.
34. Какво е човекът, та да му се гневиш, и този род покварен, та да се огорчаваш толкова от него?
35. Наистина измежду родените няма никой, който да не е постъпил нечестиво, и никой измежду изповядващите Тебе, който да не е съгрешил.
36. Тъкмо в това и ще се явят Твоята справедливост и Твоята благост, Господи, когато помилваш онези, на които не са присъщи добрите дела.“
37. Той ми отговори: „Ти каза нещо справедливо и както рече, така и ще стане.
38. Защото наистина Аз не мисля за делата на онези, които са съгрешили преди смъртта, преди съда, преди гибелта,
39. а се радвам за подвизите на праведните, за това, как те са странствали, как са се спасявали и са се трудили да заслужат награда.
40. Както Аз казах, така е.